Животът с бебе и с 2-годишно дете – открийте разликите

Животът преди детето вече е като далечен мираж, така че изобщо няма да навлизам в тези мътни води. За сметка на това се оказва, че има поне един океан разлика между живота с бебе и живота с пораснало бебе.

Конкретно 2-годишните – някъде средно между бебе, дете, човек и кроманьонец. 

Приспиване на бебе

 Средно в денонощието прекарвате около 30 часа в приспиване, за да поспи непробудно половин час. Минавате през кърмене, люшкане, пеене, приказки, молитви, танци, подскоци, подрусване, преобуване, преобличане, оригване, потупване и пак отначало.
Приспиване след 2 години

Не мога да си кривя душата, това вече е доста по-приятно явление. Чете се приказка (понякога може и 2-16 пъти), пее се песничка, пускате светещата жаба (Франки), държите се за ръка, пожелавате лека нощ и толкоз. Прекрасно.

Кафе с бебе

 Е, вярно че може би е безкофеиново или просто чай, но все пак. Бебо се е отпуснал на едната ви страна и бозае блаженно, вие с другата надигате чашата докато зяпате епизод от „Приятели“ и прецъквате през телефона. Приказка.

Кафе след 2 години

Някак си между закуската, прескачането на колите, преобличането и бърсането на вода от пода сте си пуснали кафето да ври. Леко поизстинало го сипвате.

Грабвате чашата пътьом, ТО ви е взело телефона и се е закротило зад дивана. Отпийвате и още не сте преглътнали, когато чувате подозрителни звуци иззад дивана. Довършвате студеното кафе преди следобедната закуска.

Тоалетна с бебе

Лесна работа. Слагате го я в кошарата, я в активната гимнастика. Или ако вече лази в единия край на стаята, докато вие спокойно се нагласяте с телефона в ръка на трона, за да наваксате с някое и друго съобщение. Необезпокоявани. Почти.

Тоалетна след 2 години

В тоалетната сте, което е добре, само че не сте сама. И не само не сте сама, а и са ви се или увисили на глезена, или са ви са се покатерили в скута – за по-удобно.

А ако си имате и един любопитен и услужлив Теодор, ви се бута накъсана тоалетна хартия, докато седите, или се клечи пред вас, опитвайки се да разбере какво, аджеба, се случва.

Събота сутрин с бебе

 Изобщо не знам кой ден сме днес. Пишем го събота, някъде между 4 и 6 сутринта е. Не ви се става и вземате бебо в леглото, давате му да бозае и откарвате поне още 2 часа.

Събота сутрин след 2 години

 Вадят ви от леглото и поемате тромаво към хола. Слагате закуска, храните ранобудните маниаци и тъпчете чат-пат нещо и във вашата уста.

Разтребили сте масата, заредили миялната (добре, че си взех миялна тази година, не знам как съм живяла досега), 16 пъти сте клекнали да поиграете за малко или да сглобите влака, направили сте си кафе (чака ви още да го изпиете), оправили сте леглата, преоблекли сте малкия шеф (което звучи лесно, но не е), пуснали сте пералнята и сте измели вече два пъти. Поглеждате часовника: 8:35.

Преобуване на бебе

Вярно, случва ви се 6-8 пъти на ден, но пък си е цяло удоволствие. Слагате го на масичката, то ви гука, играете с крачетата на „буба лази“ – смее ви се. Не е кой знае какво, даже не мирише много-много.

Миете, забърсвате, подсушавате, докато забавлявате бебо. Пеете песни, разказвате си за живота, обувате нови гащи и айде.

Преобуване след 2 години

То е нещо средно между тичане с препятствия и айкидо. Ако не ви е първото за деня, е възможно да оставите виновника да търчи по голо дупе известно време, за да се умори малко преди втория ви опит да обуете панталоните. Ще каже човек, че сте сложили таралеж в гащите.

Но това не е нищо в сравнение с аромата, който докарват на тази възраст. Всяка сутрин се чудя какво яде това дете, че докарва такова обаяние…

Първото „МАМА“

От малките сладки бебешки устнички се проронва първото „МАМА“ – няма по-сладки думи, нито по-прекрасен момент. Изпълва ви с радост, избърсвате някоя сълза.

Търсите телефона да увековечите този момент, повтаряте насреща като папагал: „ДА! МАМА!“ Обаждате се да се похвалите на мъжа си.
 

„МАМА“ след 2 години

 Чувате повика „МАМА“ за 13,816-и път от сутринта. В устата си имате домат и не можете да отговорите. Позивите стават все по-силни, по-чести и по-натрапчиви. „КАКВО?!“

Цвети Христанова

Цвети Христанова или накратко "Майката на Теодор" живее с мъжа си и сина си в Холандия и се наслаждава на последните месеци от своето майчинство.

Има издаден сборник с разкази, които описват първата година от живота с бебе. „Въпреки, че тиражът е изчерпан, можете да прочетете истории в личния ми блог „В малките часове“. Направих го, защото вярвам, че с усмивка всичко минава по-лесно. Много хора откриват себе си в редовете и си се смеем заедно.“